Горски скакалец

	Горски скакалец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
разред:	Правокрили (Orthoptera)
семейство:	Дървесни скакалци (Tettigoniidae)
род:	Изофии (Isophya)
вид:	Горски скакалец (I. speciosa)
	Научно наименование
	Isophya speciosa Frivaldszky, 1857
	Горски скакалец в Общомедия
	[ редактиране ]

Горският скакалец (Isophya speciosa) е най-дребният скакалец, разпространен в нашите ширини. Тъй като, освен тревисти растения, предпочита някои широколистни дървесни видове (дъб, габър, клен), лоза, а от овощните видове – круша и слива, по-широко разпространение има в подножието на Средна гора и Добруджа. Широколистните дървесни видове са неговият пръв гостоприемник, от които той се прехвърля върху посевите от най-вече бобови култури.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Възрастно насекомо. Има жълточервено оцветяване на тялото, изпъстрено по гърба с черни и жълти точки, ивици и петна. Антените имат размера на тялото, а яйцеполагалото е късо, сърповидно, назъбено в края. Дължината на тялото е 18-25 мм. Женските индивиди имат зачатъчни крила, а при мъжките те са по-добре развити.
Яйцето и ларвата са както при зеления скакалец.

Биологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Горският скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. Излюпването на ларвите става най-рано, в сравнение с другите скакалци – от края на март до средата на април.
Първоначално ларвите се хранят с листата на широколистните дървесни видове и с дива тревиста растителност, след което преминават по бобовите културни растения – фасул, фий, леща, люцерна, детелина и др. Придвижването на скакалците от този вид става групово, като най-големи вреди на посевите те нанасят през май.
Появата на възрастни насекоми става през юни. Този вид не може да лети и се придвижва чрез подскачане. Оплодената женска полага яйцата в почвата поединично на малка дълбочина (1 см).
Горският скакалец не е плашлив и при обезпокояване не скача, а се укрива между листата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Isophya speciosa (Frivaldszky, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[1] Isophya speciosa (Frivaldszky, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]